приложѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. приложения, ср.
1. Само ед. Прилагане.
2. Това, което е приложено към друго; притурка. Книга с приложения.
3. Спец. В граматиката — съществително име, което определя друго съществително име.
1. Само ед. Прилагане.
2. Това, което е приложено към друго; притурка. Книга с приложения.
3. Спец. В граматиката — съществително име, което определя друго съществително име.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- преложение
- прелужение
- прилужение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | при-ло-же-ние | |
|---|---|---|
| членувано | при-ло-же-ни-е-то | |
| мн.ч. | при-ло-же-ния | |
| членувано | при-ло-же-ни-я-та |