употреба

Речник на българския език

употрѐба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Използване, употребяване, прилагане. Голяма употреба. Намира употреба в медицината. Не е годен за употреба. Изхвърлям от употреба.

Грешни изписвания (7)

  • опотреба
  • опотребъ
  • опутреба
  • опутребъ
  • употребъ
  • упутреба
  • упутребъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. упот-ре-ба
членувано упот-ре-ба-та
мн.ч. упот-ре-би
членувано упот-ре-би-те
звателна форма