употрѐба — съществително име, женски род (тип 41)
Значение
ж., само ед. Използване, употребяване, прилагане. Голяма употреба. Намира употреба в медицината. Не е годен за употреба. Изхвърлям от употреба.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- опотреба
- опотребъ
- опутреба
- опутребъ
- употребъ
- упутреба
- упутребъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | упот-ре-ба | |
---|---|---|
членувано | упот-ре-ба-та | |
мн.ч. | упот-ре-би | |
членувано | упот-ре-би-те | |
звателна форма | — |