адаптация

Речник на българския език

адапта̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. В биологията — приспособяване на организъм, същество или негов орган към изменящи се условия на средата.
2. Пригаждане на текст с оглед на неговото предназначение, за да се направи по-достъпен или за да се осъществи по-лесно. Телевизионна адаптация. Литературна адаптация.

Грешни изписвания (23)

  • адаптацеа
  • адаптацеъ
  • адаптацея
  • адаптациа
  • адаптациъ
  • адъптацеа
  • адъптацеъ
  • адъптацея
  • адъптациа
  • адъптациъ
  • адъптация
  • ъдаптацеа
  • ъдаптацеъ
  • ъдаптацея
  • ъдаптациа
  • ъдаптациъ
  • ъдаптация
  • ъдъптацеа
  • ъдъптацеъ
  • ъдъптацея
  • ъдъптациа
  • ъдъптациъ
  • ъдъптация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. адап-та-ция
членувано адап-та-ци-я-та
мн.ч. адап-та-ции
членувано адап-та-ци-и-те
звателна форма