придатък

Речник на българския език

прида̀тък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. придатъци, (два) придатъка, м.
1. Спец. Допълнителен израстък в организма без особено значение.
2. Прен. Допълнение към нещо, което няма самостойно значение. Ненужен придатък към машината.прил. придатъчен, придатъчна, придатъчно, мн. придатъчни.

Грешни изписвания (3)

  • предатак
  • предатък
  • придатак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-да-тък
непълен член при-да-тъ-ка
пълен член при-да-тъ-кът
мн.ч. при-да-тъ-ци
членувано при-да-тъ-ци-те
бройна форма при-да-тъ-ка
звателна форма