изобретение

Речник на българския език

изобретѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. изобретѐния, ср. Нещо с голямо значение за човека, което е открито, изнамерено. Телефонът е голямо изобретение.

Грешни изписвания (7)

  • езобретение
  • езобритение
  • езубретение
  • езубритение
  • изобритение
  • изубретение
  • изубритение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изоб-ре-те-ние
членувано изоб-ре-те-ни-е-то
мн.ч. изоб-ре-те-ния
членувано изоб-ре-те-ни-я-та