откритие

Речник на българския език

открѝтие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. открѝтия, ср.
1. Откриване.
2. Това, което е открил (във 2 знач.) някой, новоустановено нещо. Интересно откритие.

Грешни изписвания (1)

  • уткритие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-к-ри-тие
членувано от-к-ри-ти-е-то
мн.ч. от-к-ри-тия
членувано от-к-ри-ти-я-та