нахо̀дка — съществително име, женски род (тип 41)
Значение
мн. нахо̀дки, ж.
1. Нещо намерено. Исторически находки.
2. Прен. Нещо много подходящо, сполучливо. Главният герой в романа е интересна находка.
1. Нещо намерено. Исторически находки.
2. Прен. Нещо много подходящо, сполучливо. Главният герой в романа е интересна находка.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- находкъ
- нахотка
- нахоткъ
- нъходка
- нъходкъ
- нъхотка
- нъхоткъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | на-ход-ка | |
---|---|---|
членувано | на-ход-ка-та | |
мн.ч. | на-ход-ки | |
членувано | на-ход-ки-те | |
звателна форма | — |