находка

Речник на българския език

нахо̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. нахо̀дки, ж.
1. Нещо намерено. Исторически находки.
2. Прен. Нещо много подходящо, сполучливо. Главният герой в романа е интересна находка.

Грешни изписвания (7)

  • находкъ
  • нахотка
  • нахоткъ
  • нъходка
  • нъходкъ
  • нъхотка
  • нъхоткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ход-ка
членувано на-ход-ка-та
мн.ч. на-ход-ки
членувано на-ход-ки-те
звателна форма