мисъл

Речник на българския език

мѝсъл съществително име, женски род (тип 51) редактиране

Значение

мн. мѝсли, ж.
1. Умствена дейност, мислене (във 2 знач.).
2. Следствие, резултат от мислене, идея. Оригинална мисъл. Мисли на велики личности.
3. Грижа за нещо. Живея с постоянна мисъл за децата си.
4. Мнение, становище.
5. Желание, намерение, кроеж. И двамата имаме една мисъл — да построим общ дом.
Събирам си мислите. — Съсредоточавам се.
Задни мисли. — Умисъл, преднамереност.

Грешни изписвания (1)

  • мисал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-съл
членувано ми-съл-та
мн.ч. мис-ли
членувано мис-ли-те
звателна форма