погово̀рка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. погово̀рки, ж. Народно умотворение, което има характер на стегнат устойчив израз с преносно значение и с което се изказва мъдрост, придобита от житейския опит.
Грешни изписвания (7)
- поговоркъ
- погуворка
- погуворкъ
- пуговорка
- пуговоркъ
- пугуворка
- пугуворкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-го-вор-ка | |
|---|---|---|
| членувано | по-го-вор-ка-та | |
| мн.ч. | по-го-вор-ки | |
| членувано | по-го-вор-ки-те | |
| звателна форма | — | |