максима

Речник на българския език

ма̀ксима съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ма̀ксими, ж. Основен принцип в живота, ръководно правило; мъдра мисъл, изразена в кратко изречение.

Грешни изписвания (3)

  • максема
  • максемъ
  • максимъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мак-си-ма
членувано мак-си-ма-та
мн.ч. мак-си-ми
членувано мак-си-ми-те
звателна форма