мѝслене
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
ср., само ед.
1. Процес на поява на мисли. Образно мислене.
2. Способност на човека да разсъждава, като пресъздава действителността в представи, понятия и съждения.
прил. мислѝтелен, мислѝтелна, мислѝтелно, мн. мислѝтелни.
1. Процес на поява на мисли. Образно мислене.
2. Способност на човека да разсъждава, като пресъздава действителността в представи, понятия и съждения.
прил. мислѝтелен, мислѝтелна, мислѝтелно, мн. мислѝтелни.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- мислени
- мислине
- мислини
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мис-ле-не | |
|---|---|---|
| членувано | мис-ле-не-то | |
| мн.ч. | мис-ле-ния | |
| членувано | мис-ле-ни-я-та |