сечиво

Речник на българския език

сечиво̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. сечива, ср. Земеделски или занаятчийски инструмент.

Грешни изписвания (3)

  • сечево
  • сичево
  • сичиво

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-чи-во
членувано се-чи-во-то
мн.ч. се-чи-ва
членувано се-чи-ва-та