съоръжение

Речник на българския език

съоръжѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съоръжѐния, ср.
1. Уреди, апарати и др., които се използват в специализирана дейност. Спортни съоръжения.
2. Постройка с определено предназначение. Сложно архитектурно съоръжение.

Грешни изписвания (7)

  • саоражение
  • саоръжение
  • сауражение
  • сауръжение
  • съоражение
  • съуражение
  • съуръжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-о-ръ-же-ние
членувано съ-о-ръ-же-ни-е-то
мн.ч. съ-о-ръ-же-ния
членувано съ-о-ръ-же-ни-я-та