инсталация

Речник на българския език

инстала̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. инстала̀ции, ж.
1. Спец. В техниката — система от уреди за извършване на определена работа или процес; съоръжение. Хладилна инсталация. Отоплителна инсталация.
2. Инсталиране.
3. Разг. Електрическа инсталация. Направихте ли инсталацията на къщата?

Грешни изписвания (11)

  • инсталацеа
  • инсталацеъ
  • инсталацея
  • инсталациа
  • инсталациъ
  • инстълацеа
  • инстълацеъ
  • инстълацея
  • инстълациа
  • инстълациъ
  • инстълация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-та-ла-ция
членувано ин-с-та-ла-ци-я-та
мн.ч. ин-с-та-ла-ции
членувано ин-с-та-ла-ци-и-те
звателна форма