маша

Речник на българския език

маша̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. машѝ, ж.
1. Щипци за разравяне на жарава или за хващане на горещи предмети; дилаф.
2. Електрически уред за къдрене на коса.
3. Прен. Човек, използван от други за техни интереси.

Грешни изписвания (3)

  • машъ
  • мъша
  • мъшъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ша
членувано ма-ша-та
мн.ч. ма-ши
членувано ма-ши-те
звателна форма