оръжие

Речник на българския език

оръ̀жие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. оръ̀жия, ср.
1. Средство, предмет за нападение или защита. Огнестрелно оръжие. Атомно оръжие.
2. Прен. Само ед. Средство за борба, за постигане на цел. Телевизията е могъщо оръжие.
Хладно оръжие. — Сабя, нож, кинжал, кама и др. режещи или прободни оръжия.
Вадя оръжие (срещу някого). — Опитвам се да убия някого.
Вдигам на оръжие. — Повеждам на въоръжена борба.
Дрънкам оръжие. — Заплашвам с война.
Слагам оръжие. — Предавам се.

Грешни изписвания (1)

  • уръжие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оръ-жие
членувано оръ-жи-е-то
мн.ч. оръ-жия
членувано оръ-жи-я-та