топ
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
то̀път, то̀па, мн. то̀пове, (два) то̀па, м. Тежко огнестрелно оръдие. Топът гръмна.
същ. умал. то̀пче, мн. то̀пчета, ср.
• На топа на устата. — Разг. В положение на виновност и отговорност. Пак мене сложиха на топа на устата.
• Хвърлям/хвърля топа. — Разг. Умирам.
то̀път, то̀па, мн. то̀пове, (два) то̀па, м.
1. Навит на руло много метри плат. Топове вълнен плат.
2. Стегнат пакет с еднородна стока. Топ хартия.
3. Веществена маса с формата на голяма топка. Топ сняг. Топ кайма.
4. Навита прежда, вълна или памук с форма на топка.
същ. умал. то̀пче, мн. то̀пчета, ср.
същ. умал. то̀пче, мн. то̀пчета, ср.
• На топа на устата. — Разг. В положение на виновност и отговорност. Пак мене сложиха на топа на устата.
• Хвърлям/хвърля топа. — Разг. Умирам.
то̀път, то̀па, мн. то̀пове, (два) то̀па, м.
1. Навит на руло много метри плат. Топове вълнен плат.
2. Стегнат пакет с еднородна стока. Топ хартия.
3. Веществена маса с формата на голяма топка. Топ сняг. Топ кайма.
4. Навита прежда, вълна или памук с форма на топка.
същ. умал. то̀пче, мн. то̀пчета, ср.