денк

Речник на българския език

денк — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

дѐнкът, дѐнка, мн. дѐнкове, (два) дѐнка, м. Голям вързоп с вещи. Събра всичкия си багаж в два денка.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. денк
непълен член ден-ка
пълен член ден-кът
мн.ч. ден-ко-ве
членувано ден-ко-ве-те
бройна форма ден-ка
звателна форма —

Връзки