пистолет

Речник на българския език

пистолѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пистолѐти, (два) пистолѐта, м.
1. Малко ръчно огнестрелно оръжие, чиито патрони са подредени в пълнител.
2. Апарат за разпръскване на разтвори.
3. Уред за пробиване на дупки или за копаене, къртене.
прил. пистолѐтен, пистолѐтна, пистолѐтно, мн. пистолѐтни.

Грешни изписвания (3)

  • пестолет
  • пестулет
  • пистулет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пис-то-лет
непълен член пис-то-ле-та
пълен член пис-то-ле-тът
мн.ч. пис-то-ле-ти
членувано пис-то-ле-ти-те
бройна форма пис-то-ле-та
звателна форма