шприц

Речник на българския език

шприц съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

шпрѝцът, шпрѝца, мн. шпрѝцове, (два) шпрѝца, м.
1. Специален съд с прикрепени към него различни по форма на отвора наконечници за изстискване на тесто, крем и др. В различни фигурки.
2. Приспособление за напръскване на боя, лак и др. под.; пръскалка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шприц
непълен член шпри-ца
пълен член шпри-цът
мн.ч. шпри-цо-ве
членувано шпри-цо-ве-те
бройна форма шпри-ца
звателна форма