перо

Речник на българския език

перо̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. пера̀, ср.
1. Рогово образуване върху кожата на птиците. Щраусови пера.
2. Пригодено за писане такова рогово образуване. Пише с гъше перо.
3. Изработен от метал писец. Златно перо.
4. Зелена част от растение. Откъсни няколко пера от лука.
5. Спец. Отделна сметка в бюджет.
6. Прен. Начин на писане, стил. Някои от сатириците имат твърде остро перо.
същ. умал. перцѐ, мн. перца̀, ср. (в 1, 3 и 4 знач.).
Галя/гладя с перо. — Отнасям се прекалено благосклонно с някого.
Като перце/перо. — Много лек, пъргав.

Грешни изписвания (1)

  • пиро

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ро
членувано пе-ро-то
мн.ч. пе-ра
членувано пе-ра-та