дивидент

Речник на българския език

дивидѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дивидѐнти, м. Спец. Части от печалбата, които се изплащат на акционерите пропорционално на вложения капитал.
Трупам политически дивиденти. — Подобрявам, повишавам, затвърждавам политическата си позиция.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • деведент
  • девидент
  • диведент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ви-дент
непълен член ди-ви-ден-та
пълен член ди-ви-ден-тът
мн.ч. ди-ви-ден-ти
членувано ди-ви-ден-ти-те
бройна форма ди-ви-ден-та
звателна форма