станда̀рт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. станда̀рти, (два) станда̀рта, м.
1. Типово изделие, служещо за образец на други, които трябва да му съответстват по качества, вид и др.; еталон.
2. Държавен документ, който определя изискванията към стоките, изделията и др. Държавен стандарт.
3. Прен. Равнище на задоволеност на човешките потребности в дадено общество, държава. Висок жизнен стандарт.
4. Норма, образец.
1. Типово изделие, служещо за образец на други, които трябва да му съответстват по качества, вид и др.; еталон.
2. Държавен документ, който определя изискванията към стоките, изделията и др. Държавен стандарт.
3. Прен. Равнище на задоволеност на човешките потребности в дадено общество, държава. Висок жизнен стандарт.
4. Норма, образец.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- стъндарт
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | стан-дарт | |
|---|---|---|
| непълен член | стан-дар-та | |
| пълен член | стан-дар-тът | |
| мн.ч. | стан-дар-ти | |
| членувано | стан-дар-ти-те | |
| бройна форма | стан-дар-та | |
| звателна форма | — | |