камък

мн. ка̀мъни, (два) ка̀мъка, м.
1. Твърдата минерална маса, която съставя земната кора, като се изключат рудите, и всеки къс от нея. По дъното се виждаха големи бели камъни.
2. Материал от тази маса, използван в строителството. Зид от камък. Облицовка от камък.
3. Минерално образувание в някои органи на човешкия организъм. Камък в бъбреците. Имам камък в жлъчката.
4. Разг. Скъпоценен камък. В Индия има много скъпоценни камъни. Пръстен със скъпоценен камък.
същ. умал. ка̀мъче, мн. ка̀мъчета, ср.
• Крайъгълен камък. — Най-съществената част на нещо.
• Остър камък. — Разг. Несговорчив човек.