скала

Речник на българския език

1. ска̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. скали, ж. Линия в уреди, апарати и др. с нанесени по нея деления за измерване на различни стойности или за избор на програма и др. Скала на радиоприемник. Скала на термометър. мн. скали, ж.
1. Монолитен голям каменен блок, който обикновено се издига над земната повърхност; канара, чукар, зъбер.
2. Спец. Еднороден в геоложко отношение камък. Варовикова скала.прил. скален, скална, скално, мн. скални. Скален масив.

Грешни изписвания (1)

  • скалъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ска-ла
членувано ска-ла-та
мн.ч. ска-ли
членувано ска-ли-те
звателна форма

2. Скала̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Скалъ
  • Скъла
  • Скълъ