чукар

Речник на българския език

чука̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чука̀ри, (два) чука̀ра, м. Остра скала, зъбер. По тия чукари едва ли някога е стъпвал човешки крак.

Грешни изписвания (1)

  • чокар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-кар
непълен член чу-ка-ра
пълен член чу-ка-рът
мн.ч. чу-ка-ри
членувано чу-ка-ри-те
бройна форма чу-ка-ра
звателна форма