чукарите

Речник на българския език

1. Чука̀рите географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Чокарете
  • Чокарети
  • Чокарите
  • Чокарити
  • Чукарете
  • Чукарети
  • Чукарити

2. чукарите — мн. ч. членувано

чукарите е производна форма на чукар (мн. ч. членувано).