възвишение

Речник на българския език

възвишѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. възвишѐния, ср. Немного издигнато място; височина (във 2 знач.), височинка.

Грешни изписвания (3)

  • вазвешение
  • вазвишение
  • възвешение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-ви-ше-ние
членувано въз-ви-ше-ни-е-то
мн.ч. въз-ви-ше-ния
членувано въз-ви-ше-ни-я-та