изкачване

Речник на българския език

изка̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изкачвъне
  • искачване
  • искачвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-кач-ва-не
членувано из-кач-ва-не-то
мн.ч. из-кач-ва-ния
членувано из-кач-ва-ни-я-та