нанагорнище

Речник на българския език

нанаго̀рнище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. нанаго̀рнища, ср. Разг. Нагорнище.

Грешни изписвания (7)

  • нанагорнеще
  • нанъгорнеще
  • нанъгорнище
  • нънагорнеще
  • нънагорнище
  • нънъгорнеще
  • нънъгорнище

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-на-гор-ни-ще
членувано на-на-гор-ни-ще-то
мн.ч. на-на-гор-ни-ща
членувано на-на-гор-ни-ща-та