планина̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. планинѝ, ж.
1. Голямо земно възвишение, което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила.
2. Прен. Голяма купчина, грамада. Планина от отпадъци.
• Планина падна от гърба/плещите ми. — Усетих голямо облекчение, олекна ми.
• Планина човек. — Много едър човек.
• Златни планини обещава —м. Обещавам голямо богатство, благополучие.
• Зад девет планини. — Много далече.
• Хващам/улавям планината. — Скитам из планината.
1. Голямо земно възвишение, което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила.
2. Прен. Голяма купчина, грамада. Планина от отпадъци.
• Планина падна от гърба/плещите ми. — Усетих голямо облекчение, олекна ми.
• Планина човек. — Много едър човек.
• Златни планини обещава —м. Обещавам голямо богатство, благополучие.
• Зад девет планини. — Много далече.
• Хващам/улавям планината. — Скитам из планината.
Грешни изписвания (7)
- планена
- планенъ
- планинъ
- плънена
- плъненъ
- плънина
- плънинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пла-ни-на | |
|---|---|---|
| членувано | пла-ни-на-та | |
| мн.ч. | пла-ни-ни | |
| членувано | пла-ни-ни-те | |
| звателна форма | — | |