могила

Речник на българския език

1. могѝла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. могѝли, ж. Неголямо земно възвишение, естествено или изкуствено. Надгробна могила.
Братска могила. — Общ гроб на загинали едновременно.

Грешни изписвания (3)

  • могилъ
  • мугила
  • мугилъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ги-ла
членувано мо-ги-ла-та
мн.ч. мо-ги-ли
членувано мо-ги-ли-те
звателна форма

2. Могѝла географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Могилъ
  • Мугила
  • Мугилъ