бърдо

1. бъ̀рдо — съществително име, среден род (тип 54)

мн. бърда̀, ср.
1. Част на тъкачен стан със зъбци, между които се прокарват нишките на основата.
2. Диал. Възвишение с полегати склонове; рид.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.