връх

върхъ̀т, върха̀, мн. върховѐ, (два) въ̀рха, м.
1. Най-високата, най-горната, обикн. заострена част на нещо. Връх на планина. На върха на дървото. Връх на кула.
2. Тънък, заострен край на предмет. Връх на игла. Връх на език.
3. Прен. Само ед. Висша, крайна степен в проявата на нещо. Връх на съвършенството. Връх на глупостта. На върха на славата.
4. Прен. Само мн. Висшите ръководни обществени или държавни кръгове. Той е вече някъде по върховете.
прил. въ̀рхов, въ̀рхова, въ̀рхово, мн. въ̀рхови (в 1 и 3 знач.). Върхов момент. Върхов час.