зенит

Речник на българския език

зенѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец.
1. Най-високата точка на видимата небесна сфера.
2. Най-висока точка в развитието на нещо — на успех, кариера; апогей. Сега певицата е в зенита си.

Грешни изписвания (1)

  • зинит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зе-нит
непълен член зе-ни-та
пълен член зе-ни-тът
мн.ч. зе-ни-ти
членувано зе-ни-ти-те
бройна форма зе-ни-та
звателна форма