кулмина̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Точка на най-голямото напрежение в развитието на нещо; връхна точка. Кулминация на драмата.
Грешни изписвания (23)
- колменацеа
- колменацеъ
- колменацея
- колменациа
- колменациъ
- колменация
- колминацеа
- колминацеъ
- колминацея
- колминациа
- колминациъ
- колминация
- кулменацеа
- кулменацеъ
- кулменацея
- кулменациа
- кулменациъ
- кулменация
- кулминацеа
- кулминацеъ
- кулминацея
- кулминациа
- кулминациъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кул-ми-на-ция | |
|---|---|---|
| членувано | кул-ми-на-ци-я-та | |
| мн.ч. | кул-ми-на-ции | |
| членувано | кул-ми-на-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |