върхов

Речник на българския език

въ̀рхов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. връх

Грешни изписвания (3)

  • върхув
  • върхоф
  • върхуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вър-хов
непълен член вър-хо-вия
пълен член вър-хо-ви-ят
ж. р. вър-хо-ва
членувано вър-хо-ва-та
ср. р. вър-хо-во
членувано вър-хо-во-то
мн. ч. вър-хо-ви
членувано вър-хо-ви-те