било

Речник на българския език

1. бѝло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. била̀, ср.
1. Най-високата част на планина; гребен, рът.
2. Най-високата част, ръбът на покрив.


съюз.
• Било̀ — било̀. — За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват различни възможности. Било в града, било на село — животът е еднакъв вече.
• Било̀ — илѝ. — За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват взаимноизключващи се възможности. Било с автобус, или с влак — с друго не може да се отиде до там.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • билу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-ло
членувано би-ло-то
мн.ч. би-ла
членувано би-ла-та

2. Бѝло — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Билу

3. било — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е производна форма на бъда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. било — мин. деят. св. прич. ср. р.

било е производна форма на бъда (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. било — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е производна форма на бия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. било — мин. деят. св. прич. ср. р.

било е производна форма на бия (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки