билото

Речник на българския език

1. билото — ед. ч. членувано

билото е производна форма на било (ед. ч. членувано).

2. билото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

билото е производна форма на бъда (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

3. билото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

билото е производна форма на бия (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).