верига

мн. верѝги, ж.
1. Скачени една за друга железни брънки, колелца; синджир.
2. Ред, линия от хора или от еднородни предмети, разположени един до друг. Разполагаме се във верига. Предавам по веригата. Верига от растения. Планинска верига. Бойна верига.
3. Прен. Низ от повтарящи се еднакви или подобни явления, прояви. Верига от престъпления. Верига от грешки.
4. Остар. Обикн. мн. Окови. Оковавам във вериги. Слягам му вериги.
5. Спец. Приспособление за автомобилни гуми за подобряване на проходимостта при сняг, против боксуване.
6. Спец. В химията — последователност от еднакви атоми. Въглеродни вериги.
прил. верѝжен, верѝжна, верѝжно, мн. верѝжни (в 1, 2, 3 и 6 знач.). Верижно производство.
• Верижна реакция. — Спец. В химията — всяка самоподдържаща се молекулна или ядрена реакция, продуктите от която предизвикват ново взаимодействие.
• Гъсенична верига. — Широка метална лента, която опасва колелата на тежки машини (трактор, булдозер, танк и под.).
• Електрическа верига. — Спец. Във физиката — затворена система, по която тече електрически ток.