коло̀на
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. коло̀ни, ж.
1. Подпора от камък, железобетон, дърво, която е част от конструкция на сграда или се издига като паметник. Мраморна колона. Колона на падналите във войната.
2. Отвесна редица от печатни редове в списание или вестник.
3. Редица от движещи се един след друг хора или превозни средства. Попаднахме зад колона от камиони.
4. Разг. Кутия с вградени високоговорители; тонколона.
1. Подпора от камък, железобетон, дърво, която е част от конструкция на сграда или се издига като паметник. Мраморна колона. Колона на падналите във войната.
2. Отвесна редица от печатни редове в списание или вестник.
3. Редица от движещи се един след друг хора или превозни средства. Попаднахме зад колона от камиони.
4. Разг. Кутия с вградени високоговорители; тонколона.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- колонъ
- кулона
- кулонъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-ло-на | |
|---|---|---|
| членувано | ко-ло-на-та | |
| мн.ч. | ко-ло-ни | |
| членувано | ко-ло-ни-те | |
| звателна форма | — | |