прът

Речник на българския език

1. прът съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

прътът, пръта, мн. прътове, (два) пръта, м.
1. Отсечено дълго и тънко дърво.
2. Дълъг и тънък метален къс. Железни прътове.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прът
непълен член пръ-та
пълен член пръ-тът
мн.ч. пръ-то-ве
членувано пръ-то-ве-те
бройна форма пръ-та
звателна форма

2. прът съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

прътът, пръта, мн. прътове, (два) пръта, м.
1. Отсечено дълго и тънко дърво.
2. Дълъг и тънък метален къс. Железни прътове.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прът
непълен член пръ-та
пълен член пръ-тът
мн.ч. пръ-ти
членувано пръ-ти-те
бройна форма пръ-та
звателна форма