кол
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
ко̀лът, ко̀ла, мн. ко̀лове и коло̀ве, (два) ко̀ла, м.
1. Дебел прът. Отсичам кол. Бия с кол.
2. Прът, заострен в единия край за забиване в земята. Слагам колове на доматите.
същ. умал. ко̀лче, мн. ко̀лчета, ср.
1. Дебел прът. Отсичам кол. Бия с кол.
2. Прът, заострен в единия край за забиване в земята. Слагам колове на доматите.
същ. умал. ко̀лче, мн. ко̀лчета, ср.