клин
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
клѝнът, клѝна, мн. клѝнове, (два) клѝна, м.
1. Късо и здраво парче от дърво или желязо, сплеснато и заострено в единия край, което служи за разцепване на дърво и др.
2. Такова парче, което се набива за затягане.
3. Парче плат с такава форма, което се вшива за разширяване на дреха. В горната част на ръкавите има клинове.
4. Прен. Политика на разцепване, обикн. в политическа партия, в семейство и др. Враговете им подготвят следващия клин.
същ. умал. клѝнче, мн. клѝнчета, ср.
• Забивам/забия клин между тях. — Развалям нечии отношения.
• Клин клина избива/избие. — Противодействам на нещо със същото средство. Трябва да си намери друга любов — клин клина избива.
клѝнът, клѝна, мн. клѝнове, (два) клѝна, м. Ушит от плат или трикотажен панталон, който се стеснява надолу или върви плътно по краката. Купих си еластичен клин.
1. Късо и здраво парче от дърво или желязо, сплеснато и заострено в единия край, което служи за разцепване на дърво и др.
2. Такова парче, което се набива за затягане.
3. Парче плат с такава форма, което се вшива за разширяване на дреха. В горната част на ръкавите има клинове.
4. Прен. Политика на разцепване, обикн. в политическа партия, в семейство и др. Враговете им подготвят следващия клин.
същ. умал. клѝнче, мн. клѝнчета, ср.
• Забивам/забия клин между тях. — Развалям нечии отношения.
• Клин клина избива/избие. — Противодействам на нещо със същото средство. Трябва да си намери друга любов — клин клина избива.
клѝнът, клѝна, мн. клѝнове, (два) клѝна, м. Ушит от плат или трикотажен панталон, който се стеснява надолу или върви плътно по краката. Купих си еластичен клин.