шиш

Речник на българския език

шиш съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

шѝшът, шѝша, мн. шѝшове, (два) шѝша, м.
1. Дълга метална или дървена пръчка с остър връх. Шиш за месо.
2. Голяма игла за плетене със същата форма. Дебели шишове.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шиш
непълен член ши-ша
пълен член ши-шът
мн.ч. ши-шо-ве
членувано ши-шо-ве-те
бройна форма ши-ша
звателна форма