острие

Речник на българския език

остриѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. остриѐта, ср.
1. Остра режеща част на нещо. Острие на нож.
2. Прен. Най-важна част, същност. Острие на критика.
Нож с две остриета.Разг. Нещо, което носи и полза, и вреда.

Грешни изписвания (3)

  • острее
  • устрее
  • устрие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-т-рие
членувано ос-т-ри-е-то
мн.ч. ос-т-ри-е-та
членувано ос-т-ри-е-та-та