заострен

Речник на българския език

1. зао̀стрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • заострин
  • зъострен
  • зъострин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ос-т-рен
непълен член за-ос-т-ре-ния
пълен член за-ос-т-ре-ни-ят
ж. р. за-ос-т-ре-на
членувано за-ос-т-ре-на-та
ср. р. за-ос-т-ре-но
членувано за-ос-т-ре-но-то
мн. ч. за-ос-т-ре-ни
членувано за-ос-т-ре-ни-те

2. заострен — мин. страд. прич. м. р.

заострен е производна форма на заостря (мин. страд. прич. м. р.).