трън

тръ̀нът, тръ̀на, мн. тръ̀ни, (два) тръ̀на, м.
1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип.
2. Растение, което е покрито с такива израстъци; драка. Вълната на овцете се белееше по тръните, израсли около поляната.
същ. умал. тръ̀нче, мн. тръ̀нчета, ср. (в 1 знач.).
• От трън, та на глог. — От по-малко зло на по-голямо.
• Като на тръни. 1. — (Стъпвам, ходя). Предпазливо, неуверено.
2. (Съм). Неспокоен съм, разтревожен съм, очаквам нещо неприятно.
• Като трън в очите (на някого). — Неприятен съм, дразня.

тръ̀нът, тръ̀на, мн. тръ̀ни, (два) тръ̀на, м.
1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип.
2. Растение, което е покрито с такива израстъци; драка. Вълната на овцете се белееше по тръните, израсли около поляната.
същ. умал. тръ̀нче, мн. тръ̀нчета, ср. (в 1 знач.).
• От трън, та на глог. — От по-малко зло на по-голямо.
• Като на тръни. 1. — (Стъпвам, ходя). Предпазливо, неуверено.
2. (Съм). Неспокоен съм, разтревожен съм, очаквам нещо неприятно.
• Като трън в очите (на някого). — Неприятен съм, дразня.