трънка

Речник на българския език

тръ̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тръ̀нки, ж.
1. Храстовидно растение с бодливо стъбло и дребен синкавочер стипчив плод.
2. Плодът на това растение.

Грешни изписвания (1)

  • трънкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трън-ка
членувано трън-ка-та
мн.ч. трън-ки
членувано трън-ки-те
звателна форма