драка

Речник на българския език

1. дра̀ка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дра̀ки, ж.
1. Нискостеблено растение с шипове, с бодли. Вървя през драките.
2. Прен. Разг. Човек, който обича да дразни другите, да се заяжда. Голяма си драка!

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • дракъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дра-ка
членувано дра-ка-та
мн.ч. дра-ки
членувано дра-ки-те
звателна форма —

2. Дра̀ка — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Дракъ

Връзки